Първият и най-нормален е да се скрие от прожекторите, за да може най-после да харчи свободно събраното “девширме” от почти всяко левче, изтекло по поръчки  през последните години, делкано с 1 бр. кръгъл и друг 1 бр. белоглав заместници.

Bricklayer-ът, известен с неистовото желание да чува как произнасят името му по церемонии, обаче изобщо не смятал да спира водопадите от финикийски знаци. Готов е цели реки да отклонява! За тази цел той вече полага път на няколко изходни стратегии.

Главният процентаджия се готви за възможностите да бъде “инсталиран” в един държавен морски квалиф. център; при други зидари с бели престилки или при съвипускника си с баш пагона в София.

Най-вероятно лицето (с нетипично по мащабите си себеусещане за безнаказаност) ще се загнезди в пенсионно процентаджийско гнездо в….

….Масонското училище!

Да, няма грешка, казват от черно-белия плочник.

Щял да отговаря за развитието!
На банковите си сметки, разбира се.

 

Първата задача на наглия и белоглавия била да обработят “новия американец”. Вече бил викан на “инструктаж”. Мило му говорили, с уважение.

 

Втората задача, дадена на подчинените, е да се провери всяка възможност за издънка и лъсване на работилата с точността на атомен часовник схема за брутално (и известно в София) отклоняване на средства.

 

Третото разпореждане е да няма никакви “сакатлъци” преди последния военен ритуал за раздяла с бойното знаме.

Няма наяждане… и щение да стане академик (знаем за обещанието на “Ревалдо”).

Уж майстор, а не помни, че: Тези, които се трудят малко и зидат духовния си живот върху плитките основи на материалното, строят дом върху пясък, който не може да устои дори в този преходен свят, а още по-малко в онзи, вечния.